Креозот – причини за образуване и начини за отстраняване

При изгарянето на дърва, без значение как е извършено, се отделят емисии, главно във вид на газ и твърди частици. Този процес зависи не само от това какъв отоплителен уред използвате, но и от това как боравите с него. Една от основните опасности при изгарянето на дърва е натрупването на креозот във вътрешността на камината, кюнците и комина.

Креозотът е лепкаво вещество ( сложна смес от смоли, сажди и други вторични продукти от горенето ) с неприятна миризма, лесно запалимо и с корозионно действие.
Ако образуваният при горенето дим е с температура под 120°С, газовете кондензират по околните повърхности, комбинират се и кристализират, образувайки креозота.

1 – Такъв креозот лесно се отстранява с четка , 2 – Твърдият креозот се отстранява трудно и е лесно запалим

Креозотът се проявява в три основни форми:

  • Фин прах – Когато се смеси с вода от кондензацията, се стича надолу като просълзява през всяка хлабина, просмуква се през мазилката и по стените се появяват петна.
  • Пореста хрупкава коричка.
  • Мазен лъскав гланциран слой по стените, който практически не може да бъде отстранен, освен ако изгори.

И трите форми могат да се срещнат в един и същ комин. Под каквато и форма да е креозотът, той е лесно запалим. Ако се натрупа в достатъчно количество и подпали – изгарянето му става буйно, със свистене, като температурата достига 2000°С – достатъчна да разруши комина.

Количеството на креозота силно зависи от дървата, които изгаряте. Когато поставите сурови или мокри дърва в огъня, съдържащата се в тях вода се изпарява и смесва с димните газове. Температурата на парата 100°С е значително по-ниска от температурата, при която кондензират летливите газове 120°С. Така наличието на пара охлажда комина, газовете кондензират и се наслагва креозот. Така че, изгарянето на сурови или мокри дърва води до преразход на гориво и същевременно до увеличена вероятност от пожар в комина. По тази причина съдържанието на вода в дървата трябва да е минимално. Прясно отсечените дърва могат да са с влажност до 50%, която след правилно съхранение и изсушаване трябва да бъде сведена под 20%.

Недостигът на въздух, бавното вяло горене, са идеални за образуване на креозот. Едно от действията против натрупването му е първоначалното разпалване на камините да става бурно, така че отлаганията, образувани при догарянето от предния ден, да изгорят. По-добре уредът да се подклажда по-често с по-малки по размер дърва. След зареждането им отворът за първичен въздух трябва да се остави отворен до пълното им разгаряне.

Температурата на стените, покрай които преминават димните газове, е от съществено значение за натрупването на креозот. Ако коминът е външен, неизмазан, ако е напукан и в него навлиза външен студен въздух – това са неща, които спомагат за интензивно отлагане.

При камините за водно отопление стените на водната риза са благоприятно място за кондензиране и натрупване на креозот, особено при първоначално разпалване, когато димът е влажен и тежък, а стените – студени. Поради това е необходимо помпата да бъде управлявана от термостат, което позволява температурата на стените да се повиши бързо и ограничава отлаганията по тях.

Почистването на повърхността на водната риза от натрупания креозот се налага по две причини:

  • влошава се топлообменът между горещите газове и водата;
  • намалява се проходното сечение на димните газове.

Когато наслагванията са във вид на прах или пореста коричка, почистването се извършва с помощта на твърд предмет или четка през вратата или предвидените за целта отвори, както е показано на фигурата, в последователност отгоре надолу.

Ако, обаче, по стените е отложен дебел лъскав слой, е препоръчително:

  • водната риза да се източи и камината да се откачи от системата;
  • да се свалят декоративните страници ( ако има такива );
  • при котлетата да се свали термостатът;
  • в горивната камера да се запали хартия, което да доведе до изгаряне на креозота и превръщането му в прах.

След това почистването се извършва във вече посочената последователност: